کتاب شرق غرب

اثر میروسلاو پنکوف از انتشارات روزنه - مترجم: محمدحسین واقف-بهترین داستان های کوتاه

این کتاب روایت بلغارستان است؛ از تسلط عثمانی بر آن کشور، از جنگ‌های آزادسازی از دست عثمانی‌ها، از جنگ‌های بالکان، از استبداد و سقوط کمونیسم. داستان‌هایی از این مجموعه هم از اکنون بلغارستان سخن می‌گویند، از آن‌هایی که به دنبال زندگی بهتر به غرب رفته‌اند. اما این کتاب تاریخ نیست، کتابی است که تاریخ را از لابه‌لای زندگی افراد روایت می‌کند و داستان‌هایش در نهایت تصویری یکپارچه از گذشته و اکنون بلغارستان به ما می‌دهد. تصویری که برای خواننده‌ی فارسی‌زبان بسیار آشناست. میروسلاو پنکوف جوان در این کتاب با نثری غنی و روایتی دل‌نشین، شخصیت‌هایی فراموش‌نشدنی خلق کرده است تا روایت‌گر تاریخ و آدم‌هایش باشند؛


خرید کتاب شرق غرب
جستجوی کتاب شرق غرب در گودریدز

معرفی کتاب شرق غرب از نگاه کاربران
چقدر خوب بود! داستان‌هایی تکان‌دهنده با طنزی تلخ و شخصیت‌هایی فراموش‌نشدنی. خیلی خیلی خوب بود


مشاهده لینک اصلی
کتاب شرق غرب مجموعه‌ی هفت داستانه که در بلغارستان اتقاق می‌افته یا به نحوی به بلغارستان ارتباط داره. داستان‌ها شیرین‌اند و به راحتی خواننده رو
مجذوب می‌کنند. نویسنده در حالی که تلاشی برای روایت تاریخ نداره، با ظرافتی که از حوادث و شخصیت‌ها ارائه می‌ده خواننده رو با تاریخ و فرهنگ بلغارستان آشنا می‌کنه. تشابهات فرهنگی و حتی تاریخی‌ای که وجود داره نوشته رو برای خواننده‌ی فارسی زبان ملموس می‌کنه و اگه نسبت به دوران سلطه کمونسیم و پس از فروریختن پرده آهنین کنجکاوی‌ای داشته باشید قطعن لذت می‌برید.
نکته جالب دیگه‌ی کتاب، اینه که داستان‌ها با وجود ناملایمات و ناکامی‌ها، تلخ و آزاردهنده نیستند چرا که طنز ملایم جاری در داستان، تلخی رو پوشش می‌ده. همچنین شخصیت‌ها باعث ایجاد حس ترحم و دلسوزی بیش‌از حد در خواننده نمی‌شن.
تنها نقطه ضعف کتاب اینه که خیلی خوب شروع می‌شه و داستا‌ن‌های اول خیلی دلچسبن ولی دو داستان آخر کمی ضعیف‌ترن نسبت به سایر داستان‌ها.
داستان‌های محبوب من در این کتاب، «شرق غرب» و «خرید لنین» بودند و داستان «عکس با یوکی» خیلی احساسی و زیبا بود.
کتاب ترجمه‌ی بسیار روان و خوش‌خوانی داره، جملات ساده و ملموس بیان شدن و شما رو وارد جریان داستان می‌کنند. ترجمه خشک یا بیش از حد شکسته نیست که حواس خواننده رو از فضای داستان پرت کنه و ذهن رو مشغول خودش کنه.
در مجموع خوندن این کتاب رو توصیه می‌کنم.

مشاهده لینک اصلی
Οκτώ διηγήματα, κάποια εκ των οποίων είναι εξαιρετικά, όλα όμως είναι αξιόλογα. Η γραφή του νεαρού Βούλγαρου συγγραφέα, είναι αξιαγάπητη.

Από τα διηγήματα προκύπτουν ενδιαφέρουσες εικόνες από την ζωή στην Βουλγαρία, τα δύσκολα και φτωχά χρόνια, πριν την πτώση του κομμουνισμού. Πολύ ζωντανά όλα, παρά το μικρό της ηλικίας του, φαίνεται σαν να τα έχει ζήσει. Το δέυτερο θέμα που θίγεται είναι η μετανάστευση στην Αμερική· άλλωστε ο ίδιος ο συγγραφέας ζει εκεί από το 2001 και γράφει στα αγγλικά.

Αυτό που χαρακτηρίζει τα περισσότερα διηγήματα, είναι το πολύ καλό του χιούμορ, που σπάνια έχω συναντήσει σε μυθιστόρημα. Πολύ ενδιαφέρον βιβλίο για όποιον ασχολείται με την ιστορία των Βαλκανίων. Σίγουρα ένα βιβλίο που γεννάει όμορφα συναισθήματα.

Το συστήνω ανεπιφύλακτα.

مشاهده لینک اصلی
B.R.A.CE. 2018 4 βιβλία με ένα ζώο στον τίτλο ή στο εξώφυλλο (Νο. 1)

Πολύ ωραία και καλογραμμένα διηγήματα. Όχι όλα το ίδιο δυνατά, αλλά μερικά (όπως για παράδειγμα το @Ανατολικά της Δύσης@ και το @Ντεβσιρμέ@) ήταν συγκλονιστικά. Παρότι τα διηγήματα δεν είναι το φόρτε μου, μου άρεσε πολύ. Και δείχνει σε κάποιο βαθμό και τη διασταύρωση της μοίρας της Ελλάδας με τη Βουλγαρία σε διάφορα χρονικά σημεία.

مشاهده لینک اصلی
Харесвам умението на автора да влиза в роля (момиче на 16 в съвремието, мъж на 71 през 1969-а и пр.), както и голяма част от диалозите. Не бих го нарекла голям стилист що се отнася до езика (@Нощният хоризонт@ е най-неуспешният опит в тази насока със сладникавата имитация на народно-приказно-старовремско звучене - накъртва в такива количества!), макар че ми се иска да стане и виждам, че може. Повече смелост да реже от собствения си текст, по-малко желание да се харесва, само това ще кажа.

Първият разказ, @Македониjа@, е много уместно сложен там - изстреля ме със сила да чета другите. Ако бях започнала от последния, който бие на кич (@Време разделно@ в миниатюра, но по-патетично, по-подсладено и с рамка от американското емигрантско битие, която се е изтъркала от повтаряне у кого ли не в Щатите), изобщо нямаше да продължа.

След като отбележа, че като цяло съм доволна, че прочетох книгата, и се радвам, че се появи този автор, да уточня и едно-друго още.
- В целия сборник ме дразни опитът за декоративност, който често произвежда излишества (зъбчето в ябълката в @Македониjа@, разните словесни натрупванки от съществително с по три прилагателни зад него и под.).
- В повечето случаи авторът се опитва да разкаже твърде много неща в твърде малко страници и деформира ядрото на историята: детайлите са добре дошли, привкусът на смях и на парадокс тук и там - също (детайлите, хуморът и парадоксът са нещата, които очароват у Пенков, и ако го чета друг път, затова ще е), но желанието за повече от една или две сюжетни нишки идва нагорно, като ще са разкази, а не роман.
- Наистина не е нужно да има насилствена смърт, за да има драма (view spoiler)[(желанието Юки да има дете в утробата например е достатъчно голяма гълтаща материя черна дупка, около която да се организира разказът и никак, ама никак няма нужда от смъртта на дете извън утробата й, та да се постигне някаква очевадна и ненужна структурна симетрия... на момчетата от @Крадци на кръстове@ им стига, че са брат на наркоман и бивш вундеркинд, че ги е налетял преходът, че правят обир, та не е нужно и да довършват стареца в църквата) (hide spoiler)]. Когато конските дози са през разказ, човек претръпва, а да четеш претръпнал към драмата малко обезсмисля начинанието.

Отначало страшно се зарадвах, че няма да си имам вземане-даване с български автор, който пише за собствения си опит (имам предвид буквално и в радиус метър около себе си - иначе много ясно, че човек борави със собствения си опит, все едно дали лично изживян, или прочетен, гледан на екран, чут): страхотно ме отегчава вече да чета за 40-годишни емигранти в Европа, които разказват за 40-годишни емигранти в Европа, дето си спомнят каквото и аз си спомням; или 30-годишни емигранти в Америка, чиито герои изненадващо са 30-годишни емигранти в Америка с биография като на автора си (и също си спомнят соца, къде дъвка-идеал-носталгично, къде дедо-беше-кулак-уж-осъдително); или все едно на колко години автори, дето са си останали в България, и разказват за герои, останали в България, които си спомнят соца. Аз, честно да си кажа, обичам като разгърна книгата, да не ми разправя очевидните неща. Пример: отварям Будзати и чета разказ за кучето, видяло Бог, или за халюцинациите на падналия парашутист, или онази валкириено-оперна история за тайния наци кораб, който се среща с корабите на ада. Адска нужда от текстове от въображението имам, като съм съгласна и на невисоки полети в този смисъл, но поне интересни стилистично: все с нещо трябва да ми нахраните главата, хора, за да ми стигнете до емоцията. Мирослав Пенков и той вкарва няколко герои емигранти-в-Щатите-които-си-спомнят-соца, което не ме радва особено, но пък го прави любопитно, не буквално копирайки себе си, вкарва изкусност, така че не ме и отблъсква.

Тук по-скоро ме нервираха дозите клиширана образност тип @българска народна песен@ (майките или девойките с разкошните плитки, семейните отношения като в роман за турско робство, ей тези неща, които или очаквам да ми дойдат преосмислени и почувствани по новому, или да не ми се повтарят като печелеща лесни симпатии мантра).

مشاهده لینک اصلی
bitmesin diye neredeyse her gün sadece bir öykü okudum.
muhteşem bir kitap. hem balkanlardan kopup gelen hikâyeleri, bize benzerliğiyle, hem de ustalığıyla.
sıla hasretinin içinden fışkırdığı öykülerde karakterlerin -özellikle de ninelerin dedelerin- küçücük bir sözcüğü, betimlenen bir mimiği, jesti o karakteri tüm derinliğiyle çiziyor gözlerimizin önüne. bizse hâlâ içsesiyle durmadan kendini ve duygularını anlatan karakterler ve aforizmalarla uğraşalım.
gerçekten yanı başımızdan, gencecik bir yazardan böyle bir kitap okuyunca hem tekrar edebiyat tanrısına tapmaya başlıyorum hem de halimize üzülüyorum.
komünist rejimde büyümüş, yıkılmaya şahit olmuş, bir şekilde amerikaya gitmiş ama köklerini ve hikâyelerini hiç unutmamış bir yazardan mutlaka bir biçimde kendi hayatına da değinen ustaca yazılmış öyküler. bence ders olarak okutulabilecek bir kitap.
ve ayrıca geleneksel hikâyelere, uydurulmuş yalan yanlış aile tarihlerine, deli akrabalarla dolu ailelere bayılıyorum ^.^
* yüz kitaptan ne çıkarsa okuyun. ve gencecik yazarın gencecik çevirmeni de çok başarılı.
kitap hakkında oggitoya yazdım:
http://tembelveyazar.blogspot.com/201...

مشاهده لینک اصلی
What luck that I discovered Penkovs collection of short stories on the same week that his debut novel was released – now I don’t have to wait to read more from him!

These 8 stories blend Bulgarian folklore with history and modern day situations, and are bitterly funny, tragic, sad, lonely, and just really, really good. The love and pride of one’s culture and country came through, as well as the complicated and deep history of a people. Standout stories: East of the West, Makedonija, A Picture with Yuki, Buying Lenin, and Devshirmeh.

It’s not so much that I don’t like it here. It’s more that I really hate it.

The thing Penkov captured extremely well was the unexpected and even embarrassing regret that can set in after years in the new country. How do you dare admit it? Others aren’t going to get it, because you left for a reason, and things are better now, right? Cheaper, brighter, faster, happier - this is what you wanted, this is what you chose. Look how much you have now! But, it’s not home. All these years have gone by and it still doesn’t feel like home, and you know it never will, but you can’t admit that, and worse – you can never get back the time you lost.

I know I shouldn’t. But still I say, “We should have stayed.”

In the final pages of the final story, Mihail sits in a borrowed car after a tornado in Texas, after his wife has left him, after his child has begun to lose their language, after deep displacement and alienation has taken over his life, and he laments his decision to leave home and come to the States. The ache of those passages, thinking of his mother, his sister, the niece he hasn’t met, and playing the losing game of imagining what your life would be like if you never left - I felt I could have written all this myself. How do you explain these things? Penkov did, and I’m thankful. I read these stories at the right time, being about to go “home” myself for the first time in years.

This is a natural occurrence, Maya’s cousin, the one who lived in the Bronx apartment below us, once said. Do yourself a favor, he said, and kill the things that pull you back. He hadn’t heard from his brothers in three years and look at him: he was a perfectly happy human being. Fewer stones to carry, so to speak. Onward and upward. Never look back. Nothing good, he told me, ever came from looking behind you.


مشاهده لینک اصلی
کتاب های مرتبط با - کتاب شرق غرب


 کتاب تازه کارها
 کتاب بانوی پاریسی ما
 کتاب سرنوشت زنان و دختران
 کتاب دل ها در آتلانتیس
 کتاب حلقه سرخ و پنج داستان دیگر
 کتاب داستان های کوتاه کافکا